Най-добрите истории на Чунцин
Най-добрите истории на Чунцин
Blog Article
Виж още цитати Най-четени
Чунцин, обширный мегаполис на юго-западе Китая, очаровывает посетителей своими впечатляющими пейзажами, богатым культурным наследием и ярким городским пейзажем. Расположенный на берегах реки Янцзы и окруженный горами, Чунцин — город контрастов, сочетающий природную красоту с современным городским развитием.
Никол М. Келби живее със семейството си в Сейнт Пол, Минесота.
Когато родителите ѝ се развеждат, майка ѝ се премества със семейството в Тампа, Флорида.
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.
Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви! Начало
Приятелят му Жоро го гледаше леко притеснен и го попита майка му ли се е прибрала и да не е проблем, че пушат и пият, а Митко усмихвайки се го успокой, че няма никакви проблеми.
Славата идва, когато не я очакваш. Така дойде тя и при сивото зайче Зелчо, което в един прекрасен ден стана знаменитост.
— „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.“ Проклето сърце, такава му е пустата направа.
Главный холл магазина отражается в зеркальном потолке, создавая иллюзию бесконечных книжных полок.
Вътрешна Монголия • Гуанси-джуански • Нинся-хуейски • Синдзян-уйгурски • Тибетски
Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и разкази Чунцин мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.